Бягане на средни разстояния за отслабване.

Бягане на средни разстояния.

Бягането на средни разстояния е естествен начин за придвижване на човека в пространството със сравнително висока скорост, което е и идеалния метод за отслабване, без вредни последици за тялото. То е циклично упражнение и предявява към занимаващите се специфични изисквания, свързани с развитието и проявяването на качеството издръжливост.

Техника на средните бягания.

Техниката на средните бягания предстявлява съвкупност от рационални движения, обезпечаващи бързо преодоляване на дистанцията с минимална загуба на енергия. Установено е, че рационалната техника позволява икономично да се изразходват енергийните запаси на организма, да се поддържа високо темпо по време на цялото състезателно разстояние - фактори, които са от съществено значение за постигана на високи резултати в бягането.

Бягането на средни разстояния започва от висок старт. 

Краката са оптимално сгънати в коляната стави. Единият крак е поставан зад стартов линия, а другият – на около 30 – 40 см зад него. Тежестта се пренася върху предната част на стъпалата, тялото е наклонено напред. Ръцете са сгънати в лакътните стави. Едната е изнесена напред, а другата назад, противоравно на краката. Първите няколко крачки при стартовото ускорение се изпълняват енергично. Тялото постепенно се изправя. Дължината на крачката нараства. В първите 50 – 60 м се бяга с по - висока скорост.

Бягането е циклично упражнение.

Бягането е циклично упражнение, в което ясно се разграничават 2 фази: опорна и безопорна.
В опорната фаза се открояват три момента:

• момент на преден тласък,
• момент на вертикален тласък,
• момент на заден тласък.

Моментът на преден тласък съвпада с посрещането на пистата от предната част на стъпалто. Веднага след отпускане върху цялото стъпало. То се съчетава с лека амортизация в коляната става и създава условие за ефективно оттласкване.

Техника на бягането.

Крака.

Отласкването се характеризира с пълно разгъване в тазобедрената, коляната и глезенната става. Отделянето на пръстите от земята съвпада с момента за задния тласък. След отделянето на крака от земята започва летежна фаза. Кракът се сгъва в колянната става. Петата се повдига малко по – високо от линията на коляното. По нататък бедрото се изнася напред, малко под хоризонтала. Следва разгъване на маховия крак в коляната става и отпускането му надолу и назад със загребващо движение.

Ръце.

Ръцете се движат синхронно с краката. Едноимената на маховия крак ръка, сгъната в лакътната става, се изнася назад, а другата напред. По време на опорната фаза се създават условия за придвижване на тялото в пространството, а при летежната фаза се разхлабва мускулатурата. Нарастването на скоростта при бягането на средни разстояния се осъществява за сметка на увеличаване дължината на крачката и амплитудата на движение на ръцете.

Дишане.

Честотата на дишането зависи от скоростта на бягането. При всички случай то трябва да бъде ритмично, без никакво задържане. Специално внимание трябва да се обърне върху бягането по завои. Най – характерно за него е лекият наклон на тялото към центъра на дъгата и по – широка амплитуда на движение на дясната ръка.

Финиширане.

Финиширането при бягане на средни разстояния се осъществява за сметка на по – бързо бягане в края на състезателното разстояние. След пресичането на финалната линия, скоростта плавно намалява, докато се премине в ходене.

Бягането на средни разстояние е чудесен фитнес за развитие на сърдечно-съдовата и дихателната системи на организма и един от най-добрите методи за отслабване и поддържане на чудесна физическа форма. Общото правило е, че не бива да се стига до прекомерно натоварване. Темпото на бягане трябва да се регулира според индивидуалните особености на трениращия.
----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.